Растителната алелопатия е навсякъде около нас, но много хора дори не са чували за този интересен феномен. Алелопатията може да има неблагоприятен ефект в градината, което води до намалена кълняемост на семената и растеж на растенията. От друга страна, алелопатичните растения също могат да се считат за собствени убийци на плевелите на майката природа.
Какво е алелопатия?
Алелопатията е биологичен феномен, при който едно растение инхибира растежа на друго. Как Чрез отделянето на алелохимикали, някои растения могат да повлияят значително на растежа на други растения или по добър, или по лош начин, чрез излугване, разлагане и др. По същество алелопатията на растенията се използва като средство за оцеляване в природата, намалявайки конкуренцията от растенията наблизо .
Растителна алелопатия
Различни части от растенията могат да имат тези алелопатични свойства, от листата и цветята до корените, кората, почвата и мулч. Повечето всички алелопатични растения съхраняват своите защитни химикали в листата си, особено през есента. Тъй като листата падат на земята и се разлагат, тези токсини могат да повлияят на близките растения. Някои растения също отделят токсини чрез корените си, които след това се абсорбират от други растения и дървета.
Често срещани растения с алелопатични свойства могат да се видят и включват:
- Английски лавров (Prunus laurocerasus)
- Мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)
- Смрадлика (Rhus)
- Рододендрон
- Бъз (Самбук)
- Форзития
- Goldenrod (Солидаго)
- Някои видове папрат
- Многогодишна ръж
- Висока власатка
- Синя трева на Кентъки
- Чесън Горчица плевел
Алелопатични дървета
Дърветата са чудесни примери за алелопатия при растенията. Например, много дървета използват алелопатия, за да защитят своето пространство, като използват корените си, за да изтеглят повече вода от почвата, така че другите растения да не могат да процъфтяват. Някои използват техните алелохимикали, за да инхибират покълването или да възпрепятстват развитието на близкия растителен живот. Повечето алелопатични дървета отделят тези химикали през листата си, които са токсични, след като се абсорбират от други растения.
Черният орех е отличен пример за това. В допълнение към листата си, черните орехови дървета съхраняват алелопатични свойства в своите пъпки, черупки на ядки и корени. Химикалът, отговорен за неговата токсичност, наречен Juglone, остава в почвата около дървото и е най-мощен на линията на капковото изтичане, въпреки че корените могат да се разпространят далеч извън това. Растенията, които са най-податливи на токсичността на черния орех, включват растения с пасхар (домати, чушки, патладжани, картофи), азалии, борове и брези.
Други дървета, за които е известно, че проявяват алелопатични тенденции, включват клен, бор и евкалипт.
