Почвените микроби са важна част от почвената система и присъстват и варират във всички почви навсякъде. Те могат да бъдат уникални за района, където са намерени, и да се адаптират към променящите се условия там. Но адаптират ли се почвените микроби към различните региони?
Адаптация на почвения микроб
Група микроби, наречени Rhizobia, са сред най-важните в почвите на природата, а също и в селскостопанските системи. Те са приспособими към различни региони в някои ситуации. Те формират симбиотични взаимоотношения с различни растения, особено тези, категоризирани като бобови растения. Rhizobia помага на тези растения, като грах и фасул, да получат необходимите хранителни вещества.
В този случай предимно азотът, повечето растения се нуждаят от това хранително вещество, за да оцелеят и да растат. В замяна Ризобия получава безплатен дом. Когато отглежда фасул или други бобови растения, растението „храни“ въглехидратите Rhizobia, допълнителен аспект на симбиотичната връзка.
Микробите се образуват в кореновата система. Те се превръщат в бучки, наречени възли. Микробите се представят по този начин във всеки климат и региони. Ако микробите бъдат преместени в различен регион, процесът може да продължи или ризобията да спре. Като такива, климатичните адаптации на почвените микроби варират в зависимост от ситуацията и местоположението.
Когато Rhizobia са активни, тяхната основна функция е да улавят азота от въздуха и да го трансформират до хранително вещество в почвата, което растенията могат да използват, като членове на семейство Бобови. Крайният резултат се нарича азотна фиксация.
Това е причината отглеждането на култури като зелен фасул и грах да не се нуждае от почти никакви допълнителни азотни торове. Твърде много азот може да създаде прилив на красива зеленина, но ограничи или спре цъфтежа. Придружаващото засаждане с бобови култури от семейство е полезно, тъй като помага за използването на азота.
Щамове на почвените микроби и климат
Групирането на микроби и ризобия не винаги са приспособими в рамките на ограничена площ. Щамовете са идентифицирани като подобни микроби, споделящи сравнима генетика. Учените откриха, че щамовете от една и съща малка страна се различават по това как се адаптират към различен климат.
Краткият отговор е, че някои климатични адаптации на почвените микроби са възможни, но не са вероятни. В различни климатични условия микробите са по-склонни да изпаднат в латентност.
