Първият път, когато видях рози от розова тръстика, беше, когато дългогодишен член на нашето местно розово общество се обади и ме помоли да дойда да видя някои особени израстъци на няколко негови тръстикови рози. Два от по-старите му розови храсти имаха участъци върху няколко бастуна, където изпъкнаха кръгли израстъци. Кръглите израстъци имаха малки шипове, които приличаха на образуващи се нови шипове.
Изрязахме няколко от израстъците, за да разследвам допълнително. Поставих един от кръглите израстъци на работната си маса и бавно го отрязах. Вътре намерих гладка вътрешностенна камера с две малки бели ларви. Веднъж изложени на светлината, двете ларви започнаха да правят бързи ларви хула! Тогава всички наведнъж спряха и не се движеха повече. Изглежда, че нещо в излагането на светлина и въздух е причинило смъртта им. Какво беше това? Прочетете, за да научите повече за цинипидните оси и розите.
Факти за жълтата роза
Провеждайки по-нататъшни изследвания, открих, че тези особени израстъци, известни като гали, са причинени от малко насекомо, известно като цинипидна оса. Възрастните оси са с дължина от 3 до 6 mm от 1/8 ″ до 1/4 ″. Мъжките са черни, а женските са червеникавокафяви на цвят. Предният сегмент (мезозома) е къс и силно извит, придавайки им гърбав вид.
През пролетта женската цинипидна оса отлага яйца в листна пъпка на мястото, където листните структури се прикрепят към стъблото или тръстиката на розовия храст. Яйцата се излюпват за 10 до 15 дни и ларвите започват да се хранят с тръстиковата тъкан. Розовият храст гостоприемник реагира на това проникване, като произвежда плътен слой стволови клетки около ларвите. Този растеж на жлъчката се забелязва за първи път, когато стане около два пъти по-широк от розовата тръстика, върху която е. В тази ранна фаза всяка ларва е малка и изобщо не яде много.
Около средата на юни ларвата навлиза във фазата си на зреене и расте бързо, консумирайки всички клетки на хранителната тъкан в камерата си в жлъчката. Галите обикновено достигат максималния си размер в края на юни до началото на юли. Към средата на август ларвите спират да се хранят и навлизат в така наречения стадий преди какавида, по това време те ще презимуват.
Галите най-често са над нивото на снега и ларвата вътре е подложена на екстремни температури, но избягва замръзване, като произвежда и натрупва глицерол, нещо като добавяне на антифриз към радиаторите на автомобила през студените зимни дни.
В началото на пролетта ларвата навлиза в стадия на бялата какавида. Когато температурата достигне 54 ° F. (12 С.), какавидата потъмнява. През пролетта или лятото, когато растат пъпките на растението гостоприемник, вече възрастната оса дъвче изходен тунел от камерата / жлъчката си и отлита в търсене на половинка. Тези възрастни оси живеят само 5 до 12 дни и не се хранят.
Цинипидни оси и рози
Цинипидните оси изглежда предпочитат по-старите розови храсти като Rosa woodsii вар. woodsii и Rugosa роза (Rosa rugosa) сортове. Когато са млади, розовите тръстики са зелени, а бодлите от външната страна са меки. След като узреят, галовите стават червеникавокафяви или лилави, твърди и дървесни. Галлите на този етап са доста здраво прикрепени към розовите бастуни и не могат да бъдат премахнати без използване на резачки.
В някои райони галите, които се образуват върху розовите храсти, изглежда са покрити с мъхесто изглеждащ растеж, а не с бодлив / трънлив растеж от външната страна на жлъчката. Смята се, че този външен растеж е начин за маскиране на галите, като по този начин ги скрива от хищниците.
За да се помогне с премахването на гали върху рози, те могат да бъдат подрязвани и унищожавани, така че броят на осите да намалява всяка година. Цинипидните оси създават само едно поколение годишно, така че може да не е толкова голямо притеснение за вашите розови лехи и всъщност е интересно за гледане.
Като научен проект за деца, човек би могъл да изреже жлезите, веднъж подложени на студени зимни температури, да ги постави в буркан и да изчака появата на малките оси.
