Може би сте чували за кървяща сърдечна лоза и кървящ сърдечен храст и сте предполагали, че това са две версии на едно и също растение. Но това не е вярно. Тези подобни имена са дадени на много различни кръвоизливи на сърдечните растения. Ако искате да знаете тънкостите на кървенето на сърдечния храст срещу лозата, прочетете нататък. Ще обясним разликата между кървящ сърдечен храст и лоза.
Всички кървящи сърца еднакви ли са?
Краткият отговор е отрицателен. Ако очаквате различните сърдечни растения да са подобни, помислете отново. Всъщност кървящата сърдечна лоза и кървящият сърдечен храст принадлежат към различни семейства. Една разлика между кървящия сърдечен храст и лозата е, че всеки е свое собствено научно наименование.
Извиква се сърдечен храст Dicentra spectablis и е член на семейство Fumariaceae. Кървещото сърце лоза е Clerodendron thomsoniae и е от семейство Verbenaceae.
Кървещо сърце Буш срещу лоза
Има голяма разлика между кървящ сърдечен храст и лоза. Нека да разгледаме дебата на кървящия сърдечен храст срещу лозата, започвайки с лозата.
Сърдечната лоза с кървене е тънка лоза за плетене, родена в Африка. Лозата е привлекателна за градинарите заради гроздовете от яркочервени цветя, които растат по стъблата на лозата. Цветята първоначално изглеждат бели заради белите прицветници. С времето обаче пурпурните цветове се появяват, приличащи на капки кръв, капещи от чашката във формата на сърце. Там лозата получава общото наименование кървяща сърдечна лоза.
Тъй като кървящата сърдечна лоза е родом от тропическа Африка, не е изненадващо, че растението не е много студоустойчиво. Корените са издръжливи на устойчивост на растенията в зона 9 на Министерството на земеделието на САЩ, но изискват защита от замръзване.
Кървещият сърдечен храст е тревисто многогодишно растение. Той може да нарасне до 1,2 м. Висок и 60 см. Широк и носи сърцевидни цветя. Външните венчелистчета на тези цветя са ярко червеникаво-розови и образуват формата на валентинка. Вътрешните венчелистчета са бели. Кървещ сърдечен храст цъфти през пролетта. Те растат най-добре в зоните на устойчивост на растенията от 3 до 9 на Министерството на земеделието на САЩ.
